Кутия от прожектор
с  очи от станиол...
Уличен тотем...

Куб във икона, под дъжд от лъжа,
гърчи се в надписи странни...
Ангел крив го превръща в кълбо,

Сам на Коледа,
шахта сред гирлянди...
Сам на Коледа,

Танцът, който исках,
във  същия локал,
със същия оркестър...

Живея в грах,
спя  във шушулка,
в  зелена къща...

Кал и жал,
и двете бавят ни,
над  кал с каруца,

 И ето те са тук  - словенци, черногорци,  косовари, босненци, сърби, хървати, македонци, вървяха гордо и без притеснение се спираха пред камерите на чужди журналисти...Това бе тяхната свобода, те я бяха постигнали с глава в торба...Сега...

Коса върти се във фуния,
изчезва, идва в розов вятър,
семафор с три очи различни,

Във студ и пек тръба надувам,
на вятъра посока давам...
Мери го, идвай, ако искаш,

Любов голяма, радост във кутия,
латерна с пеперуди, паднала в боя...
Ръка се клати на пружина, гълъб пее,

Молитва  чута, но от огън,
дете се ражда, но от дим...
 

Огън търсил си побратим,
пратил дим, искри разпръснал...
Видите ли луд кат мене,