На  змия пътувам,
весел зло съм яхнал,
добро с гръм ме гони,

Паяк  в комин,
искрите хващам,
в  мрежи от дим...

Кукер болен няма,
пожар се не жалва,
гроб с цветя най-много,

Едно е небе,
за зло и добро,
птица  с две крила,

Обесен се клати,  легло се клати,
Ние на легло сме, не сме на бесило...
 

Нож и плат...
Откак свят светува...
Заедно пътуват...

 Йозеф  го чакаше на КПП-то, безупречен и избръснат, втората кола, охраната  –  на пътя...Автоматите и гербовете на фуражките им блестяха на слънцето,  удбашки пуяци, би казал Бранкович, как  ли се беше окалинил вчера с неговата &b...

Сол върху пепел,
недей да ровиш,
никъде няма...

Ти още спиш, пътуваш в тъмнина,
кажи ми, как да те събудя...
Но как ли да го кажеш, ти насън,

Лице на вятър, в рамки от листа,
очи от вихър в каменно небе...
Кой спори с вятъра, кой иска буря...

Събуди се към обед, събота...Още през уикенда страната щеше да се разтресе от новините, нямаше връщане, разбира се...Но трябваше да починат с Бранкович, имаше да говорят, говорят в идващите дни...
Сърбинът бе станал и се гладеше, като вид...

На  златен клон
в  шишарки дебна...
Писмо до лебед