Събуди се към обед, събота...Още през уикенда страната щеше да се разтресе от новините, нямаше връщане, разбира се...Но трябваше да починат с Бранкович, имаше да говорят, говорят в идващите дни...
Сърбинът бе станал и се гладеше, като вид...

На  златен клон
в  шишарки дебна...
Писмо до лебед

Пълзим на стъклено легло,
ти  счупена, а аз съм цял...
 

Освободени, във  триумф  сме,
но сами...
Победата  най-тежка  след  парада е...

Реши дори и на Бранкович да не казва какво е намислил...Докато Йозеф ги караше ,за пореден път  обмисли всичко...Да, сега беше момента, докато е желязо горещо...После, мотовилката на властта щеше да го завърти и да стане поредния партиен...

Чуй звънче,  
чуй звънче...
Глумец  иде...

Прилеп в камбана,  дом до неделя,
Вятър  те  води, клисар те гони....
Прилеп  в  камбана,  тук си за малко,

Ловец в небе, стълба направил,
че нямало долу, дивеч останал...
Всичко подгонил...Всичко се скрило...

Сбогом е малко, пропаст е зинала,
радост е жалка, времето минало...
Къде да ида, кой ли ме помни,

Ангел в кошара...За бог говорил...
За бог говорил...Но в тор не става...
Ангел в кошара...Дръвника счупил...

Кварталът с резиденциите, скромен и дискретен, типично по словенски...Само дето навсякъде се носеше дъха и духа на УДБА...УДБА дървета, УДБА врати, УДБА огради...Пак си спомни думите на Прохар и настръхна, да, нямаше как, възходът му ням...

Да отплуваме,  да отлетим,
победа тук не струва нищо,
А загубата е триумф...