Щом сме дошли, 
на маса да седнем,
чаша да впрегнем,

Прохар бавно запали лулата си, из камината летеше весело пукане:
- И така, Милане, ето една приказка, с която ти ще трябва да се оправяш...Така е с големите хора, не им стигат земните ядове, но и приказки  трябва да поправят...
Сякаш черен...

История в бланка, 
със достатъчно данни...
Допълнителна справка,

Последният филм,
със последни артисти,
във последното кино...

Аз съм мост, дом за риби,
камък в реката...
Аз съм мост, път за каруци,

От гроб идвам, живи ме викат,
живи ме викат, власт ми дават...
От гроб идвам, неми ми махат,

Кон и жаба скачат,
но се не прескачат...
Кораб, риба плуват,

Дъжд и слънце плели,
шал в небе оплели...
Сокол лети шарен, 

Лодкар се връща, със вода прегръща,
пътник се връща, със чанти говори...
Къде да ходя, по реки да бродя...

Живея в злато, във пурпур дишам,
във църкви пея с глас на обесен...
В утроби влизам през тъжна сватба,

Муха ме бутна, мечка преборих,
гущер ме гони, слон подгоних...
Какво сторих...Какво правя...

 Не му стигаше самотата и напрежението в тая чужда страна, та трябваше да срещне и лудата жена, очите и тъжни, и закачливи,сякаш го накараха да слезе от джипа, и то точно, когато Милан, младия му колега бе на път да му съобщи най-после л...