Колата го остави и Милан реши да запали цигара, преди да влезе, прозорците на спалнята още светеха, разбира се, Хелена още не бе легнала и го чакаше... Настръхна от мисълта за мъката, която и бе причинил.. Само преди две вечери се радвах...

Слънце изгаснало, вода пресъхнала,
във празни стаи, в глухи поляни...
Празен лъч, празен лъч....

Пътека в град, далече от тротоари,
комично бягство от железен ритъм...
Къде ще бягаш, друг квартал, еднакъв,

      
      Не разбра кога се е събудил и облякъл, униформен удбаш му подаде документите и пистолета в кобур...Гледаше гузно и отнесено...Бранкович, заместника на Милан, буквално влетя в стаята...Старият партизанин не се страхуваше от н...

 Добре, че излезе за малко от канцеларията, дори и бодрите гласове и маршове от Радио Белград, което гърмеше от плаца, не можеха да заглушат зловещия шум, идващ от гората. Хиляди дървени устни ридаеха и се опитаха да кажат нещо, и да не ...

Служба служа, лъжа лъжа,
в гарафа пия, печати бия...
Чукат отвънка, тихи са вътре,

Свят през плет, слънце в лед,
огън блед, кошер без мед...
Плет преплитат, лед заливат,

Глас ме води, в път ме блъска,
през полета, през кошари...
Къща стара, някой идвал,

Глас ме води, в път ме блъска,
през полета, през кошари...
Къща стара, някой идвал,

Във неми страни, във неми мъгли,
глас се бързо губи, човек сам се чуди...
Дали им обувки, хвърлили им хляб,

Текло потекло...
Рекло порекло...
Кой учител, кой строител,,

Лед плете със сто игли,
с шарки шарят го шейни,
бягай, вълна е мъгла,