Не те натъжат,
но те замислат...
Бехме ли млади,

Будбли...
Кмет и поп слушбли,
увци у кошари...

Пръяви се, като звйзда,
у нйбе кога идва...
Пръяви се, като гура,

Грбмотни...
Но научъли, истина да крият...
Ти за нещо ги попиташ,

Кой ше ни чека,
в крбмоли стари,
от гроб по-черни...

Младост излйти,
да беше птица,
да чуеш, видиш...

И умрел да стане,
че гледа, че се кръсти,
че бпне, че пийне...

Детска любов, китка през плет...
Лица видели, песни пели...
Пред стари, сичко си казали,

Жаба във Ада,
контекстно мотивирана,
сред саламандри, змии...

Ти истината търсиш,
но внимавай...
Нечист е отговора често...

България на компромиса...
В която се смята, че е нормално да си съюзник на Хитлер, за да върнеш изгубени територии...
В която се смята, че по времето на Живков хората са живели по-добре, въпреки концлагерите, политическите затвори, цензура...

Чйшма нема грешна,
вуда е от нйбе...
Пред чэчур секи спира,