Не му стигаше самотата и напрежението в тая чужда страна, та трябваше да срещне и лудата жена, очите и тъжни, и закачливи,сякаш го накараха да слезе от джипа, и то точно, когато Милан, младия му колега бе на път да му съобщи най-после л...

Невежи в мрежи, риби в колиби,
свободни плачат, роби се радват...
Нощ се стъмнъла, век продължъла,

Какъв да стана, къде да се хвана, 
кого да гледам, кому да вярвам...
Кон е високо, прасе е ниско,

Колата го остави и Милан реши да запали цигара, преди да влезе, прозорците на спалнята още светеха, разбира се, Хелена още не бе легнала и го чакаше... Настръхна от мисълта за мъката, която и бе причинил.. Само преди две вечери се радвах...

Слънце изгаснало, вода пресъхнала,
във празни стаи, в глухи поляни...
Празен лъч, празен лъч....