Летя в станиол, над море от бетон,
в цветен вятър, в електрически залез...
Падам в улици, спя на тротоар,

Мъж без яка, жена без ръкав,
конци на маса, прежда в легло...
Разплетен дом...

Както и предполагаше, беше готова, с два куфара пред краката и две ясни сини очи, с които го прегръщаше, нямаше сълзи, къде ти...
- Милане, искам да се разходим по реката, до нашата върба...Да ти кажа някои работи...
Навън нощта бе паднала...

Мравка дувар пазила,
че по стражар лазила...
Писар държава владал,