Ловец в небе, стълба направил,
че нямало долу, дивеч останал...
Всичко подгонил...Всичко се скрило...

Сбогом е малко, пропаст е зинала,
радост е жалка, времето минало...
Къде да ида, кой ли ме помни,

Ангел в кошара...За бог говорил...
За бог говорил...Но в тор не става...
Ангел в кошара...Дръвника счупил...

Кварталът с резиденциите, скромен и дискретен, типично по словенски...Само дето навсякъде се носеше дъха и духа на УДБА...УДБА дървета, УДБА врати, УДБА огради...Пак си спомни думите на Прохар и настръхна, да, нямаше как, възходът му ням...

Да отплуваме,  да отлетим,
победа тук не струва нищо,
А загубата е триумф...

 Звезда от кал,
блести със жал,
свети със мъка...