Ти още спиш, пътуваш в тъмнина,
кажи ми, как да те събудя...
Но как ли да го кажеш, ти насън,

Лице на вятър, в рамки от листа,
очи от вихър в каменно небе...
Кой спори с вятъра, кой иска буря...

Събуди се към обед, събота...Още през уикенда страната щеше да се разтресе от новините, нямаше връщане, разбира се...Но трябваше да починат с Бранкович, имаше да говорят, говорят в идващите дни...
Сърбинът бе станал и се гладеше, като вид...

На  златен клон
в  шишарки дебна...
Писмо до лебед

Пълзим на стъклено легло,
ти  счупена, а аз съм цял...
 

Освободени, във  триумф  сме,
но сами...
Победата  най-тежка  след  парада е...