Ловец в небе, стълба направил,
че нямало долу, дивеч останал...
Всичко подгонил...Всичко се скрило...

Сбогом е малко, пропаст е зинала,
радост е жалка, времето минало...
Къде да ида, кой ли ме помни,

Ангел в кошара...За бог говорил...
За бог говорил...Но в тор не става...
Ангел в кошара...Дръвника счупил...

Кварталът с резиденциите, скромен и дискретен, типично по словенски...Само дето навсякъде се носеше дъха и духа на УДБА...УДБА дървета, УДБА врати, УДБА огради...Пак си спомни думите на Прохар и настръхна, да, нямаше как, възходът му ням...

Да отплуваме,  да отлетим,
победа тук не струва нищо,
А загубата е триумф...

 Звезда от кал,
блести със жал,
свети със мъка...

Летя в станиол, над море от бетон,
в цветен вятър, в електрически залез...
Падам в улици, спя на тротоар,

Мъж без яка, жена без ръкав,
конци на маса, прежда в легло...
Разплетен дом...

Както и предполагаше, беше готова, с два куфара пред краката и две ясни сини очи, с които го прегръщаше, нямаше сълзи, къде ти...
- Милане, искам да се разходим по реката, до нашата върба...Да ти кажа някои работи...
Навън нощта бе паднала...

Мравка дувар пазила,
че по стражар лазила...
Писар държава владал,

Бог на покрив, цар на гълъби,
с трон на комина...
Бог на покрив, с котки ангели,

Вода в планина, бяга от гора,
бяга със река, бяга със земя...
Само там да не е...