По пътека от паднали кукли…Далеч от фаталния мизансцен от детството ми, като че ли нямам търпение да се върна отново сред жилищните блокове..
Върху последната кукла е минала кола, трагикомична гледка…
Ето го и живия фина...

 Леаш май успя да разсее страха ми, седнали сме в най-хубавото заведение в района, той черпи…
Отпуснах се от виното, при всички положения е добре, че намерих смелост да потърся контакт с него…
И така, нека да започнем&hel...

 Започвам да си пробивам път през червейчетата, при всеки удар усещам топлина…Тяхната смърт поражда промяна в мен…Нямат кръв, просто изчезват лека-полека, след като ги ударя с меча…
Понякога не уцелвам, изпод оръжие...

 Домоуправителят е добро момче, уговарям го да се качи горе и да снима покрива, за нас по-възрастните е важно да разберем какво става над главите ни…
Предлагам му директно пари, знам, че е безработен и има нужда…Не се нави...

 Ето сега какви са новинките, жабата обикаля около разсипано боклуджийско кошче, може би телепатите имат нужда да се въртят в кръг…
Първо ние до ден-два се изнасяме, Червените хора, нашият расов враг, е по петите ни…Затова...

 Хубаво е да имаш нещо като семейство, всъщност по-сполучлива връзка от живота в моя микрохарем не съм имал…
Обаче подозирам, че близначките са възкресени мъртъвци като мен…Понякога като спят, се опитвам да чуя сърцата им&...

 Няколко пъти го напраихме с тролката, накрая тая така се лепна, че и посред фестивала ми се блещеха комшиите…Абе, я си гледайте вашия живот и вашите половинки, задръстеняци…Злобари…Страх ги е дори да пият кафе с ком...