Православието – една от причините за лошия старт на България през Средновековието...

 

Ще се спра на някои от основните препъни-камъни, които поставя православието в развитието на народа ни, неговата култура, икономическо и духовно развитие:

-          Цезаропапизма – православието от самото си създаване е послушно куче-доберман на държавата. Не  е по-различен случая и в България. По византийски образец, църквата става агентурно и пропагандно оръжие на българските царе. И наистина, кой по-добре от попа наблюдава народа, кой по-добре може да забележи различните, дисидентите. Можем да сме сигурни, че църквата е донасяла за неудобните, и стражарите не са ги бавели, вервайте ми.

Апологетите на православието обичат да споменават, че в България не е имало Инквизиция. Аз мисля, че просто не се е налагало. Православието така е осакатило интелектуалния живот на народа, че не е имало нужда от трибунали, В Западна Европа  е имало масирано развитие на науката и затова църквата е създала тия контраинструменти. В непрогледния мрак на православните страни всичко си е вървяло по старому.

Църквата е била перфектна пропагандна машина – тя е освещавала царската власт, създала е мита за богопомазаността на монархията. Всеки противник на царската власт е бил анатемосван и отлъчен от църквата, което е много повече от днешното СЪДЕН, в свидетелството за съдимост.

Във териториалната експанзия на българската държава, православието е бил идеалния инструмент за претопяване на цели етноси. И то по посока на пълното им обезличаване като език, самочувствие и логика. Да не забравяме, че коренната прабългарска България е само днешната североизточна част на страната. Всичко останало е резултат от кръстоносен поход, в който православието е по-важно дори от закривените мечове на прабългарите.

- Именно православието създава тази обстановка на пасивност, която е характерна за България до ден днешен. Религия с объркани принципи и положения, изтрещяла мистика, православието обърква така или иначе бедния ум на средновековния българин. Едно нещастно същество, загубило почва под краката си, след като са му взели съответно славянската или прабългарската култура, а до голяма степен и език, защото макар и не напълно, обърканият и заплетен черковнославянски влияе недобре на разговорния език, в посока объркване на яснотата и логиката.

Ако се чудите защо до ден днешен българските писатели, поети и журналисти пишат объркано и неясно, то корена на това е в пресиращото влияние на църковната литература при формиране на светската. Една интелектуална епилепсия, непреминала и до ден днешен.

-Създаване на изкуствен и мъртвешки литературен език. Езикът на литературата много бързо се отличава от разговорния език. Българският народен език, който твърде бързо загубва падежите, по неизяснени до ден днешен причини, губи връзка с литературата, която остава езиково далечна от народа. В епоха, когато българите е трябвало да се развиват интелектуално, да споделят наблюденията си над природата и обществения живот, те се сблъскват с един архаичен и формулен език, разбираем само за монасите.

Искам да отбележа, че до ден днешен книжовният език е откъснат от разговорния език и практиката, именно по православно-византинистичен модел.

-          Създаване на литература, откъсната от народните проблеми и търсения. Средновековната литература си остава безнадеждно клерикална и отвлечена. В нея няма никакви търсения, нито научни, нито социални. В масовия случай тя е просто превод от византийски гръцки. В старата България се създава лошата тенденция писателят или поетът, да е същество, живеещо откъснато от народа и гледащо през прозорец живота на обикновените хора.

Късогледството и провинциализма на днешните български интелектуалци, също е наследство от православието. Българският учен, писател, поет, е човек, интересуващ се единствено и само от своето кариерно развитие. Неговият кръгозор не стига по- далече от Ниш, Пирот или Солун. Да сте видели български учен или писател да изнесе сказка, без да му се плати. Нанай си...

-          Струва ми се, че и пасивността пред злото в обществения живот, ни е наследство от православието. Българинът до ден днешен е склонен да забрави насилията в историята си – турската епоха, фашисткия режим от преди 1944, комунистическият тоталитаризъм след това. Нашенецът прилича на слабото дете, които всички малтретират и подмятат в училище и накрая става безинтересно дори  да го биеш повече. Идиотски ухилено, това детенце, тотален мишок, може да ти прости всичко – от преджобване, до изнасилване.

 

И така, ето само някои от воденичните камъни, които православието поставя върху слабите плещи на българския народен живот и култура през Средновековието, оттук нататък народът започва своята интелектуална борба за преодоляване на това тежко бреме. Борба, която не е напълно завършила и днес.

 

-

 

 

 

 

 

       

Видна е разликата между изговарянето, а и писането между християнство и Христос
Някак си не се припокриват и като произношение, и като писане. Християнството, по произношение отговаря на Християн. А кой е той???? Христовото учение, какво общо има с християнството? Догмата и канона какво са в своята същност? Къде се намират те в Христовото учение.Всичко така добре е прекроено,вкарано в удобен коловоз, за наблюдение и управление. Тази тема не може да се обхване с няколко изречения. Ще кажат някой, че общото между Христово учение и християнство е църквата и религията. Нищо подобно, защото заблудата е толкова огромна и страшна, че е непосилна за носене, Който иска наистина да е човек в смисъла който е заложен в изначалието,едва ли ще служи на догми и канони. Това са фарисейски измислици, но достатъчно завоалирани.Спирам до тук. Всичко идва на мястото си, не след дълго, и не защото ние го искаме, а защото, просто се сменят вибрациите в глобален,---космически показател.Мисля, че някъде имаше нещо написано,че на всеки му ще се дава от това, което притежава, и ще му се взема от това, което няма.

Затова, че и ти си упоена от религията, ако искаш я наречи вяра, все тая...

Моя коментар не визира,упоение от религия, а нещо съвсем друго.Може би ви е подразнило изречението, за това, че някой приемат религията и църквата, като общо Догмата и канона къде са? Защо трябва да е ограничено присъствието на вярата в догмите и каноните Не е нужна религия,нито църква, за да има вяра. Не коментирам верата,--- защото има разлика между двете. Не приемам съчувствието, защото не знам с какво съм го предизвикала Уважавам Христовото учение, което не е канонична и догматична измислица. Мисля, че така е по прегледно. И до уточнявам, не Исусово Христово, а само Христово Мисля, че съм успяла да отхвърля съмнението,че съм упоена от религията. Прието е религия да се отъждествява с църква, а вярата е съвсем друго, но и тя е насадена там Възможно е в горния ми коментар, да ви е объркал риторичния въпрос, за Христовото учение и християнството.Вярата не е в догмите и каноните също, поне за мен. Христовото учение е почитано от богомилите. Те не са приемали християнството. Знаели са разликата.

Аз съм атеист, но уважавам убежденията...Статиите ми за православието са за ролята му като СТРУКТУРА!!!!

Приемам отговора. Православието също е вкарано в бъркотията религия и църква. Но нека да опитам да коментирам православието, като не се намесвам във вашата позиция. Всяка структура има форма и съдържание ---Вашата статия върху кое акцентира.Къде според Вас е мястото на вярата? Аз имам своя гледна точка, която не е канонична нито догматична

Не съм вярващ, разбира се не мога да кажа дали съществува Бог...
Моите статии са против църквата като пречка в развитието на науката, обществения живот и културата...
Въпросът за Бога не ме интересува много ,честно казано...

Крайно време е да се проумее, че Бога не е там, където ни го предлагат, а вярата най малко.Вашия атеизъм е основателен. И по добре така отколкото човек да служи на измислици. А между другото, ако тръгнем да правим разбор, ще видим, че тези, които казват, че са атеисти не причиняват злини никому, а тези религиозните, --не спират да ги творят.Не приемам заблудите на църквите, нито догми, нито канони Бога не е това, което е описано в каноните и догмите, но умело си служат с неговото име. Аз не защитавам Бога, като църковен представител, защото знам, че не е. Това място му е вменено

Много логично разсъждаваш...

Моето разсъждение е върху истината, а не върху заблудата, поднесена с коварство.Аз не сум човек, който ще приеме безусловно нещо в което не мога да съм убедена. Как да приема, че нещо,стои на едно място, без да се съобразява с потребността на съвремието. Защо ще ми натрапват минало, като потребност. Нещо, което не търпи развитие--какво е. Изсъхналото дърво не се развива. Не зная защо ни карат да приемем, че дори дава и плодове

Ето виждаш как един атеист и един вярващ може да са единодушни, че православието е нещо излишно и затормозяващо...

Аз съм вярващ в себе си човек, а не в това, което опитват да насаждат Колкото до православието-- имам въпрос--разбира се риторичен. Ами, че за да го приема или отхвърля, искам да знам кое ми се поднася от него--- формата или съдържанието, или нищо и от двете, а някаква измислица, която не отговаря на моята потребност. Разбира се това не се отнася само за православието, а включая всичко сложено в общия знаменател---религии, църкви и т. н.

След като съм атеист...

Това, което коментираме с Вас,се опитах да го изкарам от догматината и канонична философия,на всички измислици свързани с църковни, и тем подобни други. Предполагам, че атеиста не отхвърля природата, а отхвърля ограниченията и тактично поднесеното подчинение в тези догми. Мога да коментирам така: Когато ударили плесница на Исус по едната буза, той подложил смирено и другата. Ами я да видим, това не е ли тактична покана за подчинение, като резултат. Видно е че не визирам Христос, защото на Христос не могат да зашлевят плесница. Още повече изкупуване на грях, с отнемане на живот, на кого ли е угодно, но във всички случай, не на този, когото наричат Бог. Така ,че това, което се поднася на човечеството е някаква каша.Най- интересено ми беше, когато слушах едни хора въодушевено да коментират, че са били на божи гроб. Попитах ги: а бог може ли да има гроб? Конфуза им беше голям, и останах без отговор Бог не е това, което се насажда на човечеството с различни имена и местоположения. Той не може да е ограничение нито обсебване.

Атеист съм и тези въпроси не ме интересуват, задавай ги на някой друг, не на мен...
Скотадикс...