Никога не съм знаел, че в Уелс местните говорят на уелски език и не харесват много англичаните... Разбрах го, като започнах да чета "Зима в планината" на Джон Уейн, видя ми се интересна в началото. За сведение - Джон Уейн е един от "сърдитите млади мъже" в Англия през 50-те години, ако не се лъжа, но е слабо (да не кажа никак) познат в България. 

Темата, общо взета, е следната. Един англичанинин, специалист по северни езици (включително келтски), отива в Уелс за няколко месеца, за да понаучи уелски. Там се запознава с редица местни хора и се забърква в редица истории. В началото книгата ми хареса, но вече започна да ми доскучава... Взе да ми писва от това да ме занимават с неудачните любовни похождения на главния герой, който е на трийсет и няколко и най-големият му проблем е да си намира жени за секс.

Чудя се дали да я дочета...

Важно! Не бъркайте американския актьор Джон Уейн с английския писател със същото име.
   

Това е една от най-добрите книги на течението. С чудесен език, хаплив хумор, с важни екзистенциални въпроси. Спокойно може да застане до образци като "Щастливецът Джим", "Под мрежата", "Били Лъжеца", "Подпаленото дърво", "Направо от извора", макар последната да е леко извън "Сърдитите млади хора". Дочетете я непременно, ако вече не сте го направили, защото постингът Ви е с доста стара дата, но пък аз едва сега влизам в този сайт.