Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2013 21:39 - Приказка за думите...
Автор: skotadix Категория: Поезия   
Прочетен: 285 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.03.2014 20:16


image
 Едно време всички думи живеели заедно...Дните им минавали в непрекъснато напрежение, хората били малко, често загивали в битки или по време на лов, болести ги отнасяли, с тях умирали и много думи...Често пъти думите трябвало да се бият помежду си, защото човеците се колебаели коя дума да използват за едно и друго нещо...Сражавали се и с чуждите думи, идващи с чуждите войници или търговци...Хората били угрижени и тъжни, често запомняли само думите на песни...Но думите се радвали да чуват името си в песните, защото така били сигурни, че ще поживеят още малко...
Минали години, странни хора дошли и предложили на думите да се преселят в хартиени къщи...В тях те щели да бъдат защитени от жегата и студа, от дъжда и снеговете...Щели да спят в бели полета, меки като памук...Да бъдат сигурни, че никога няма да умрат и че хората ще се докосват до тях....
Но...В тези къщи, които се казвали книги, те трябвало да загубят плътта си и да се превърнат в букви...Обаче щели да си почиват, докато някой от хората дойде и ги прочете, а щом ги прочете, те си ставали като преди...Повечето думи се изплашили и не тръгнали с пратениците. Други обаче решили да тръгнат с тях, били изморени от опасностите, от войните и напрежението...Денят бил тъжен,  разделяли се братя и сестри, приятели...
Разбрали се на всеки сто години да се виждат на брега на едно езеро, в дъбова гора, за да може да се видят и поговорят на спокойствие...
Минали първите сто години, Казаните думи дошли, били както и преди окъсани, изподрани в белези от оръжия или нокти на животни, някои едва ходели, но искали да видят братята си...Написаните думи дошли в чисти дрехи, били спокойни и усмихнати, но някак отнесени...Те разказали колко подредено е всичко в книгите, как могат спокойно да си лежат, да се наслаждават на белите полета, как идвали хора и ги карали да оживяват, как ги слушали захласнато...Някои от Казаните думи решили да се преселят в книгите и на края на срещата тръгналите били повече от дошлите...
След сто години се видели пак на брега на езерото, трябва ли да казваме, че при Казаните думи нищо не се било променило, същите несгоди, същата несигурност, но те не били намалели, на мястото на загиналите, имало нови. Защото хората непрекъснато измисляли нови неща, пътували или просто пленявали чужди думи...Писаните думи били все така чистички, но не били никак весели...Започнали да разказват как ги подреждат в редове, как ги разделят с точки, с картинки или тирета, как не могат да се докоснат - единственото нещо, което им оставало, когато не можели да говорят...Но най-страшното било, че започнали да разбират какво пише в книгите и че повечето не е истина...Най-тъжно било, когато идвали да ги четат, защото трябвало да участват в разкази за неща, които не са се случили...Този път много от написаните думи си тръгнали с казаните, защото не могли да издържат повече в книгите...Но най-страшното при срещата било, че двете групи много трудно се разбирали, езиците се били променили, та се наложило дори да използват ръцете си, за да разкажат някои от нещата...
Минали още сто години, трябва ли да казваме, че Казаните думи си били все същите, само дето ставали все повече и повече, истинска армия от дрипльовци, но били весели и дори искали да си потанцуват на събора...Написаните думи дошли все така добре облечени, обаче били още по-тъжни, някои дори с наведени глави...Колко много имали да си кажат....Но това станало чак след няколко часа...
Защото трябвало да дойде  Преводач...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skotadix
Категория: Поезия
Прочетен: 359051
Постинги: 1653
Коментари: 219
Гласове: 1334
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930