Постинг
16.10.2013 21:57 -
Закнафейн като зомби
Автор: skotadix
Категория: Поезия
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2015 19:45
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.07.2015 19:45
По мотиви на Р. А. Салваторе
От пресен гроб, от сън, потънал във тревога,
събудиха ме моите убийци,
със страшна цел - сина си да убия,
такива са пътеките на Паяка...
Децата ми, жена ми, жрици във немилост,
загубили закрила от Богинята,
обречени да бъдат дар на ножа,
последен шанс, в убийството потърсиха...
Пълзящи пред олтар прокобен,
измолили отсрочка и възможност сетна,
те възкресиха ме и във преследване се втурнах,
защото само моя меч, за Дризд бе страшен...
И тичах по подземни коридори,
стрели и каменни лавини, не ме стигаха
и падаха, дълбоко в езера, във пропасти,
напразно търсех, и напразно плаках...
Защото волята ми бе убита,
магия водеше ме към сина ми,
и ето, в коридор забравен
внезапно срещу Дризд застанах...
С по-дълъг опит, със прокоба вплетен,
с неземна сила повалих сина си,
ала със сетна воля, сетни сили,
подадох меча: "Дризд убий ме!"
Абсурдни думи, във абсурдно царство,
и този път наистина умиращ, извиках:
"Сине, колко те обичам,
прости ми, ние се разминахме"...
блог
Няма коментари