По мотиви на Р. А. Салваторе

В Града на мрака, в пещери злокобни,
аз Воин съм, Учител по фехтовка,
във школа на убийци, стъпките ми в сянка са,
а меча ми блестял е в много битки...

Богиня-паяк, Лолт, плете съдбите ни, 
Синът ми Дризд, заченат в оргия,
във транс на жрици, той за жертва бе белязан,
случайност го спаси, не смелост бащина...

Но мислите ми бяха със момчето,
от мен откъснато в училище войнишко,
и само във уроци по фехтовка,
наум му казвах "сине", а той "татко"...

Но Дризд не беше като другите,
във свят на неми, той уста отвори,
във мисия във Слънчевото царство,
отказа да убие земен жител....

Разбрах, че е решил да бяга,
от ужаса, от Царството на мрака,
и погледа на Паяка не виждаше момчето,
защото бе отличник в школата...

В студена сутрин, във самотната ми стая, 
дойде магьосница с камшик от змии,
обречен, аз дори не вдигнах меча си,
...не се обръщай, синко, аз умирам....

Образование блогове