По мотиви на Р. А. Салваторе

Бреган Даерте:

Наемници сме ние, елфи черни...

Родени под земята, във царството на Паяка,
богатство търсим из полята земни,
дошли от пещери, привикнахме със Слънцето,
и бегълци от Мрака преследваме усърдно...

В нощта по-силни сме, елмазни ятагани,
прокарваме пътека към слава и богатство,
през сняг, през врагове, през градове човешки,
в подземия студени богатствата си трупаме...

Джарлаксъл:

Наемник от дете съм, водач на страшна армия,
от дол злокобен идвам, със меч в два свята бродя,
но слънцето от ден на ден - сърцето ми затопля,
в дома ми  жрици побеснели, ме викат в тъмни планове...

Изменници убивам, при светлина избягали,
Богиня-Паяк властна, почитам само с устните,
но нося кървав дар, за търговия изкупление,
и после на Земята се връщам със елмази...

Бреган Даерте:

Дори във бой, във този свят свободни сме,
далеч сме от олтар, далеч сме от магиите,
вино, жени и злато, не ще ни липсват никога,
огнище и легло, макар да са във кръчма,
заспали върху нож, със него пак се будим...

Дори в засади кървави, назад не ще се върнем,
победата очаква ни, дори да дебнат хиляди,
пред нас се носи ужас, след нас смъртта прокрадва се,
но който поклони се, изкупи се със злато,
ще може да си тръгне и после да разказва...

Не бързаме за никъде, живееме до утре,
за теб сега, Джарлаксъл, със радост чаши вдигаме...