Камфор е невидимият господар на света или поне на този тук...Живее в хиляда дворци, които се носят със вятъра и потъват в мъгла над жиците на далекопроводите...Малко хора се досещат, че го има, но той гледа всички нас със стъклените си очи през прозрачни екрани...По искрящи кабели, по-тънки от паяжина, той праща директиви до слугите си, скрити в офиси, в казарми, в учреждения...Послушни сенки с дълги пръсти, пишат или приемат съобщения на хиляди езици...Бледи чиновници оформят съобщенията на човешки език, така че да се слеят с нормалния поток на деловодството... Може би си мислите, че в дворците на Камфор е пълно със наложници, със слуги с наведени глави, със шутове...Нищо подобно, дори и удоволствията той е оставил на далечните си подчинени, в хотели, в луксозни вили или яхти...Царувал хиляди години, Камфор се наслаждава единствено на властта и на даровете, които му носят на олтара и - прошепнати комюникета за убити въстаници, донесения за изпълнени задачи, доклади за вербувани агенти...
Понякога, магнитна буря разкрива за миг вътрешността на дворците му, стъклени мебели, мраморни маси и метални кутии с номера изплуват пред очите на овчар в планината, пред минувачи по улиците, пред колоездачи...За повечето от тях това е просто свръхмодерна офис-реклама...
Може би за миг, за час или два, ще се изплашите, когато сте научили за Камфор, но после си казвате, какво пък толкова, нали родителите ни са живяли под тази невидима власт, нали доживяха щастливи старини...Какво пък толкова наистина...
В невидими коридори, високо над покриви, над ветрове и дъждове, Камфор върви към следващата си резиденция, под краката му проблясват светлините на заспалите градове, прелитат ята птици...Денят завършва...