Аз прагове със сълзи търкам,
в усмихнат град тъгата търся,
във разговора - новините лоши,
на масата - ръката на отчаян...

Молител - съжалител...

Не ме гони, ще съжаляваш повече,
не ме плаши, проклятие ще ти нашепна,
не гледай в тъжната ми кошница,
за тебе нищо няма още...

Учител - съжалител...

Децата ми след мен във траур тичат,
вечерни сбирки, думи мрачни във тефтери,
повтарят съжаления успешно, стаени,
в площадки весели, сред карнавали...

Спасител - съжалител...

Подпрял стената, блед, във къщи водя,
раздяли чужди със вино попивам, луди,
със думи ненормални утешавам, правите,
с идеи криви отървавам, със речи срещи кърпя...

Не ме сочи, ще провалиш утехата,
не ме обичай, че ще плачеш после,
не ме рисувай във тетрадки цветни, черен съм,
не ме настигай, бърза птица - отлетявам...

Невидим пътник - съжалител,
очакват ме далеч, къде не питай...
отново за момента - Покровител,
до утре - Бог, от Утрото - изритан...

Но влака сутрешен ме връща пак
до теб, до твоето сърце и делник...

Съжалител...