Тук няма нищо, няма никой,
остава само вятър, в празни чаши,
тук бяха всички, беше всичко,
но идва край след хвърлено начало...

Сега във кал, превърнати са стъпките,
а думите, във тишина, завинаги,
сега с листа, затрупана е масата, 
а столовете - с лед и сняг засипани...

Завеса паднала не пита, пада,
затворена врата не иска, а затваря се,
разплетен възел, за насита на въпроси,
захвърлен фас, във край на разговор...

Тук няма никой, няма нищо...

И няма смисъл...Няма връщане...