Във неми страни, във неми мъгли,
глас се бързо губи, човек сам се чуди...

Дали им обувки, хвърлили им хляб,
да не ходят гладни, да не ходят боси...

Във неми страни, във неми полета,
гръб се бързо чупи, здраве се не купи...

Дали им жълтици, дали им парици,
с чувал да ги носят, с пазач да ги пазят....

Дома се върнали, нищо не казали...

От неми страни..

Неми дошли...