Не разбра кога се е събудил и облякъл, униформен удбаш му подаде документите и пистолета в кобур...Гледаше гузно и отнесено...Бранкович, заместника на Милан, буквално влетя в стаята...Старият партизанин не се страхуваше от нищо, както на времето не се беше изплашил от немските куршуми...Така и сега...
            -Абе, Милане, абе дете...Защо пак си се заяждал с УДБА...Те си знаят работата, луда глава, сякаш си наш, сърбин, а не от кукленската ти страна...
             И сега Милан се разсмя, прегърна колегата си, зареден със сила...Сега вече знаеше...Ще продължи напред, щом старият партизанин е до него...
             Патрулът се опита да ги спре пред залата за заседания...
           Вътре цареше тишина, нарушавана само от тракането на пишещите машини...Висок, слаб агент, с осанка на началник, направи знак на секретарките да излязат, после се обърна към Милан и помощника му:
           -Другарю Кучел, другарю Бранкович, седнете моля...- посочи им голяма, отрупана с доклади маса, и столове...
           -И така, другарю Кучел...Нека да обобщим станалото снощи...Излизате от района на Партийния комитет, навлизате в погранична зона...И най-нагло влизате в пререкания с оперативни служители, пречейки им да изпълняват работните си задължения...Другарите...Колегите, са били принудени да Ви упоят, за да не използват насилие...Не осъзнавате ли колко е вредно това за кариерата Ви...А тя, да си призная, е обещаваща...
           Странно защо, желанието на Милан да повтори вчерашните си обвинения за насилие към УДБА се бе изпарило...Не от страх, не...Просто видя, че не това начина е да се бори с тази страшна сила...А и нещо в погледа на Бранкович сякаш му каза, трай си баламо...
         -Още повече....- продължи непознатият, - Другарят Бранкович, герой от Съпротивата, застана твърдо зад Вас, но не забравяйте, че оттук нататък ТОЙ лично ще  Ви е гарант...Така че...
           Милан рязко стана и тръгна към вратата, знаеше, че ако не прояви смелост пред хора като удбашите...Спукана му е работата...За да замаже положението, Бранкович остана малко при агента, после настигна Милан в коридора...
          -Ех, момче, кога ще пораснеш...Аз излизам в пенсия в края на годината...Ами после, кой ще те пази, освен на Хелена пушка да и дам да ходи с тебе...
           -Благодаря ти...- успя само да каже  Милан и се разплака...
          -Пази сълзите за русата си хубавица, кой знае на кой свет е била снощи...-Бранкович бе започнал да връща хубавото си настроение, явно бе ударил едно-две на идване...
           Навън снегът бе спрял, шофьорът излезе и отвори вратата на колата, и на него му личеше какъв страх е брал да чака пред централата на УДБА...
          -Милане, да минем през квартирата ми и да пийнем, дължиш ми го...В страна като Словения, без кафани и певачки, освен да пием дома и да бием стена, друго не ми остава...
          -Добре...-Милан вече се бе овладял, заради шофьора, заради това, че са навън под вятъра и звездите...Заради утрешния ден, който вече напираше в светлината на фенерите...