Прочетен: 272 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2016 11:09
Огън търсил си побратим,
пратил дим, искри разпръснал...
Видите ли луд кат мене,
тука ми го доведете,
бягайте, не се бавете...
Търсили, горели, пушели,
в долини, в поляни душели...
Вятър ги в гора заварил,
и със буря ги ударил,
казали му те заръка,
щура огнена поръка...
Литнали обратно всички,
огън с вятър се срещнбли,
лудо хуро заиграли,
пламнали села, полета,
дим се вие до небето...
Господ дъжд
подплашен викнал,
и опушен занареждал,
бягай долу, изгаси ги,
и далече изгони ги...
Да се никога не срещат,
огън само във огнище,
в печки нека е затворен,
в комин сила да му гасне...
Глътнали вода побратими,
за белите си изпатили,
тръгнали си, кой де види...
Но понякога се виждат,
и се борят и търкалят,
живо и умряло палят...
После бягат и се крият,
пушек и искри се вият,
песни пеят и се смеят...
И при хората така е,
който има си побратим,
та дори бели да прави,
по е весел, по е читав,
по живее, по се радва....