Ръката на статуя лежала векове в забравена гора, по нея тичали мравки, пропълзявали змии, била оцветена с измокрен от дъжда прашец и сок на премачкани ягоди и малини...Веднъж, дървари запалили огън наблизо и я забелязали, била почти затънала сред храстите...Решили да я покажат на евреина-търговец в града, където носели дърва и въглища...Търговецът им хвърлил няколко медни парици, измил я и я занесъл в музея...
Регистраторът я предал на изкуствоведи, те написали няколко задълбочени анализа...
Установили произхода на ръката и дори скулптората, от която е отчупена...Възторжените учени изпратили ръката в далечния музей, където била изложена останалата част от творбата...
През изминалите векове, обаче, скулптората без ръка станала символ на съвършенството, за отчупената ръка имало най-различни теории...Местните изкуствоведи в началото се зарадвали, но после видели, че ръката е напукана и с променен цвят...Била се променила от дъжд, студ и пек и не могла да пасне на останалата част на скулптората...
- Уф, колко грозно... - възкликнал директорът на музея, - Ами сега какво ще правим...
Решили да свикат най-известните скулптори и изкуствоведи...Дебатите били разгорещени, накрая решили да върнат ръката в града, откъдето е изпратена...С препоръка да не се разгласява от коя скулптура е ръката...
Така двете части на скулптората се разминали векове след  създаването и...Все пак в първия град статиите, посветени на ръката били вече написани, назрявал изкуствоведски скандал...
- Ама че история... - почти изругал директора на първия музей, когато му донесли кашона с ръката... Извикал културния уредник на музея и му изкрещял:
- Измисли нещо, по дяволите...
Още на другата сутрин се събрали местните скулптори и културни дейци и започнали да мислят...Имали само един ден...