По звънци ходя , път във песен,
безкраен смях на мед и месинг,
добър и лош, винаги в ритъм,
дори да се спъна, пак радост нося...

Само дето не трябва да спирам,
всички ме слушат, всички ме чакат,
в дрънчене чудно очи да затворят,
за зло и ядове да забравят...

По звънци ходя, сам ще остана,
никой не ще с мене да тръгне,
с обувки дървени път през желязо,
от тъмно до тъмно ритъм да пази...