Косачи го виждат, спират и кръстят,
дано ги подмине, дано си замине,
сокол го зърва, в небе завива,
крила от зло бягат, очи се затварят... 

Къде ли е тръгнал, във черна поръка,
в пожар да танцува, във мор да кумува,
на болни да пее, звънци да се смеят,
отрова да сеят, в голямо и мало...

Пъдар го прострелва, юнак да се пише,
калугер проклина, от кула с камбана,
не стига молитва, куршум го не лови,
дори се не спира, дори не поглежда...

Смок, пепелянки, за техен го мислят,
за поздрав му съскат, яд жадно пръскат,
жаба се крие, за жерав го мисли,
сърни в ужас бягат, събужда се заек...

Кукер в поле...

Къде ли отиваш...

Кого ли затриваш...