Шарен  конец  в  трева  се вие,

нектар разлян, следа изсъхва,

роса в крило, в цвят полет спира...

Към свещ през нощ, денем към слънце,

към стряха в дъжд, под камък във буря,

във въздух сън, в поток – огледало...

Царство до зима, любов до есен,

ум  до пладне, глупост до утре,

сутрин се мие, вечер се реши...

Път до сняг свършва, сън се започва...

Пролет я буди, лято я пъди...

Пашкул забравя, песен запява...