Забравен език, камъни го помнят,

дървета го учат и реки го пеят...

Но ако ги питаш, думи да ти кажат,

камък ще си трае, дърво ще се смее,

лист ще ти прати, чети ако искаш...

Река ще се плиска, под  мост ще се киска...

Ако искаш слушай, ако искаш, плувай...

Забравен език, скрит в калета стари,

букви в пари стари, в карти за имане...

Но ако се ровиш, смок ще ти говори,

слепок ще те гони, пари не ще видиш,

карти ще загубиш, алат ще оставиш...

Да го пази паяк, да го носи заек,

за теб да разправят и от смях да падат...

Забравен език, от далечно време,

в  ехото се чува, в спомени изплува,

насън  те  спохожда, с лица ти говори,

щом ръка протегнеш, бяга и скрие...

Ала щом си тръгнеш, идва и ти шепне,

с глас на хора стари, с думи на другари,

но ги няма вече или са далече...

Забравен език, от далечно време...