думи в дворец, без място и без смисъл,

молитва в църква, в труп надежда врекли,

плувец със дрехи, със товар удавник...

В излишен свят отровени-затънали,

повърнати кумири в локва тачим,

в дере мечти споделяме със гущер,

на нож и изстрел само – свободата...

Разложен череп от буквар нарежда,

стражар със нож те гледа от икона,

певачка блудна сложили на почит,

добри и умни пратили във странство...

В излишен свят вериги смешни,

по-тънки от лико и косъм,

вратата гнила от ритник ще падне,

за ключ се молят устни оковани...