В килера ни чакат неща при нужда,

забравени, но не са чужди,

и там е скрита част от нас...

Резервен Аз, резервна Ти,

във тъмно дишаме, ръка в ръка...

Сред чайници, сервизи и котлони,

до телевизор, печка, сред найлони...

Замаяни от нафталин...

И някой ден, когато си тръгнем  ,

ще дойдат тук, ще ни заместят,

ще станат Ти, ще станат Аз

и залеза ще гледат от балкона...

Но има време, още спят,

а  ние още не сме станали...