Живял едно време, в Багдад, един беден шивач...Но чакай, не беше ли в Дрезден, и не беше ли кожар...Та този човек, изнемогвал, от тъмно до тъмно, за да нахрани семейството си...Не щеш ли, един ден през работилницата му минал самия халиф, но всъщност не беше ли царят...Или по-скоро императорът...
Та владетелят му казал, утре ще женя дъщеря си за мароканския султан, а не беше ли всъщност китайския мандарин...или по-скоро, някакъв френски граф...
Та искам, казал му господарят, да ми ушиеш най-красивата рокля, някои, обаче казват, че поискал шапка с дантели, други, обувки с мъниста...Давал му само една нощ, иначе обезглавяване, а не беше ли обесване, абе май беше давене...
Докато оплаквал съдбата си, отвън се почукало...Окъсан дервиш го помолил за хляб и подслон, или може би беше будистки монах, а може би заблуден поклонник, тръгнал за Йерусалим...След като благодарил за храната и гостоприемството, странникът попитал домакина защо е угрижен...
Не се страхувай, казал гостът, ето ти тази вълшебна торбичка, кажи и от какво имаш нужда и тя ще го изпълни...но, всъщност, не беше ли лампа или кутийка за емфие...
Изпълнил жестоката заповед на владетеля, беднякът бил възнаграден и го направили велик везир...Е, чак пък толкова, просто станал шеф на гилдията на шивачите, кожарите или каквото е там...Абе, вие луди ли сте, нищо не помните, господарят разбрал за вълшебния предмет, конфискувал го, а бедняка хвърлил в затвора...но нека, да не бъдем чак такива песимисти...Бедният човечец си заживял както преди, даже успешната поръчка му вдигнала рейтинга като майстор...
Е да де, но нали някой трябва да пирува и да се весели три дни...Ами да, забравихме сватбата, принцесата се омъжила за султана, графа или мандарина, който и да е там...
Ами вълшебният предмет? Сигурно събира прах в някои музей или е загубен някъде - в Калкута, Варшава или Каракас, кой знае...