Пред пропаст от карст,
ни гледа змия,
в  глава на овца...

Счупен кози звънец,
а под него, кукла,
виси на конец...

От врачка месаж,
за подземен воайаж...

Прекрасно начало...

------------------------

Тук е входа, а има
ли изход...

Да, но в Сърбия бил,
и представям си как...

На километри
оттук
в огледалния свят...

Сръбска кукла
и сръбска змия...

Пазят отвора страшен...

----------------------------

Ела във понор,
във миналото слез,
тук то съхранено е...

По-добре,
от будистки астрал,
плувай надолу,
понесен
от скален мистрал...

Във водата,
до слепите риби,
ръждясал метал,
кости бели,
до надписи в камъка...

Глас на прилеп
и сенки далечни,
ти подсказват,
че тук, може би,
някой Друг...

Те гледа зад ъгъла...

Ела във понор,
дори за миг,
времевия затвор,,,

Ще е ценен...

За теб...

И за мен...

И за всичките нас...

Но не...

За повече...

От час...

-------------------

Пред пропаст от карст,
ни гледа змия,
във глава на овца...

Счупен кози звънец,
а под него, кукла,
виси на конец...

От врачка месаж,
за подземен воайаж...

Прекрасно начало...