Под водопада
ден и нощ...

Взривени са...

Изгрява ново слънце
от разбита пяна...
Със вечен блясък
на лъчите-удари...

Дори пъстървите
лежат зашеметени
сред дънери 
и мъртви птици...

Загубил битката,
разкъсан плува смока...

Но паяк и стоножка
оцелели,...

Плетат пътеки...

В камъни...

Назъбени...

Под водопада
побесняла
е реката,
излъгана в капана
тектоничен...

Ще минат
километри 
до покоя...

И часове...

Във страх...

Първичен...