Смок е на прйстол, в бесено уди,

през кукла гледа, но поглед прйда...

Кожа му падне, слэги сабйрат,

истина страшна, да се не глбси...

Кого че лъжат, хоругви златни,

над них дим черен...

Хлеб у олтаро, в кръв е напуен...

Скъсан е збвес, кръсто наклунен...

--------------------------

Смок е на прйстол, птици излйтли

и се спасили, назе и я́йца...

Тук оставъли, на слепа милост...

На правда глуха...

Всички се скрили, каде намерат,

мълчат, треперат, да ги не найдат...

Само над облак, некой се вие...

Дали е Ангел, дали е сукол...

Кой да ти каже...

---------------------------

Смок е на прйстол, в бесено уди,

през кукла гледа, но поглед прйда...

Кожа му падне, слэги сабйрат,

истина страшна, да се не глбси...