СКОТАДИКС
НИХНА ДЪРЖАВА
Модерният човек, превръщащ се все повече във фигурант, във собствената си държава. Модерен клошар с виртуални права, глас във избори, купен с кебапчета или петдесетачка.
Дали най-страшните визии на Кафка, Оруел и Кадаре няма да се окажат детска приказка пред случващото се пред очите ни. Или ще бъдат опровергани от консумативната сивота и безличие на планетата, още по-страшни дори от тиранията.
Роден в Северозапада, естествен вододел между българската и сръбска народности, Скотадикс се опитва да съчетае своето виждане върху горните проблеми, с идеите си за възкресяване на фолклорно и етно-специфичното виждане на хората от родния му край. Да разграничи техния мироглед от нещата, които не му допадат в България като цяло.
Комунист-анархист, авторът изразява своята вяра и надежда за социално преустройство в света, за истинска революция, а не „телевизионна” или „фейсбуко-туитърова”, каквито виждаме нон-стоп около нас.
Впрочем всички тези теми са застъпени в творчеството на Скотадикс, което в пълен вид можете да намерите в блога му – www.skotadix.blog.bg
Нихна държава...
Нихна държава,
на ббир влбдат...
Оди се жблвай...
Нихна държава,
в стъкло те глйдат...
Све да ти земат...
В дол да те пратат,
с жаби и змии...
Трйва да пбсеш...
------------------
Нихна държава,
що ти остава,
нбведи глбва...
Пред врбти чйкай...
Моли се, кръсти...
Да те пожблат...
Писбр имбло,
на сйстра дйте...
Пъдар ги пазел,
бил ни е руда...
Дано помогнат,
дано се сетат...
Но още чекаш...
На пуле стуиш...
Пбри си броиш...
Дано да стигнат...
-------------------
Нихна държава,
на ббир влбдат...
Оди се жблвай...
Нихна държава,
в стъкло те глйдат...
Све да ти земат...
В дол да те пратат,
с жаби и змии...
Трйва да пбсеш...
Първата бариера...
Първата бариера,
възстановена, във вид
естествен...
Във презентация,
със първите коли
и пътници...
Спрени за проверка
и пътна такса...
-------------------
Културно събитие
и знаменитости...
Пред камери...
Първата бариера,
стожер на държавността ни,
на националната ни
идентичност...
В първата патрулна будка
първият стражар козирува
гордо...
Усмихнат, няма нищо против
да бъде сниман...
------------------------
Първата бариера,
възстановена, във вид
естествен...
Във презентация,
със първите коли
и пътници...
Спрени за проверка
и пътна такса...
Измерението на жертвите...
Свят паралелен, колаж от
гробища, гета и пантеони...
Вселена, с неизучени закони...
Тълпа от духове със белези...
Напиращи за спомен,
за внимание...
-------------------
Във измерението на жертвите,
се скитат апаратчици...
Във търсене на разпнати светци,
герои...
Заснемат черно-бели клипове,
измислят пропагандни митове...
Приседнали в беседки...
под кипариси...
В краката им, чиниите от помен
и стъпкани, изсъхнали букети...
Обувките, залепнали във восък...
Отнасят черна кал в алеите...
Дори понякога след дни...
Те гони погледа, от некролозите...
Във измерението на жертвите...
Родина за дебили...
Ограда със бодлива тел
на клиника...
И болнична градина...
Това е моята родина...
Обичам да се скитам
предозиран,
загубени предмети
да намирам...
От пациенти минали,
загинали...
В захлас да викам
от балкона...
По сенките от болници
съседни...
Как жалки са и колко
бедни...
Зад вишки и портали
с камери...
---------------------
Обичам охраняваната
зона...
Дори когато, спират
телефона...
Наказват ни, не сме
послушни...
Но аз не плача и не ритам...
За допълнително...
Не питам...
Заспивам пред красиви гледки...
Графити...
Зад грундирани решетки...
------------------------------
Ограда със бодлива тел
на клиника...
И болнична градина...
Това е моята родина...
Модерен позор
С наведена глава пред банкомата,
на колене пред камера...
Пред датчик...
Не мърдай...
Нямаш нужда от аларма...
Мълчи...
Съображения за сигурност...
--------------------------
Морал, пин код забравен...
И нравственост, с изтекла
регистрация...
Надежда за преинсталация...
За рестартиране, крепи ни...
Пред екрана...
Позор модерен, стар водевил...
На нова сцена...
Антични маски, със антени...
Да бъдеш или да не бъдеш...
Ентър...
---------------------------
С наведена глава пред банкомата,
на колене пред камера...
Пред датчик...
Не мърдай...
Нямаш нужда от аларма...
Мълчи...
Съображения за сигурност...
Нов дух...
Нов дух, в различно утро...
ще промени ли коридорите...
Друг вятър, от посока друга...
Ще стигне ли до асансьорите...
---------------------------
Свят зад прозорците, маскиран,
статичност, зад тапетите, замръзнала...
Панелно лице, с грим от боя...
Мимикрия, царуваща...
Напук на бурите, дъжда...
Напук на тътена по улици...
Площади...
Разпукал статуи, фасади...
И продължил към нови крепости...
------------------------
Нов дух във ново утро,
ще победи ли...
Но наистина...
В дълбочина,
вратите да отвори...
Да погребе праха...
Цветята да усмихне...
Да пусне въздуха,
блокиран...
Зад стъклата...
---------------------------
Нов дух, в различно утро...
ще промени ли коридорите...
Друг вятър, от посока друга...
Ще стигне ли до асансьорите...
Във победената страна...
Във победената страна
виновно слънце, между бункери
изгрява....
Във гума куче, котка във ръждясал
танк...
Не идват хора в страшните
останки...
Гладът им стига, от бомбите
по-страшен...
Врагът не мига, патрулите
навсякъде...
