Събирам аверите и ето ни у кметството, излиза неква пиарка, така и така, искаме среща с кмета…Опитва се да ни финтира, но ние сме зели двама домоуправителя с нас и един касиер за капак…Не на нас тия, маце…

Ураа, записва ни дата и час…Нема къде да мърда…

-------------

Ето ни  и тук в деня и часа, немаме търпение да разберем кво става…Влизаме вътре и що да видим, кмета с един от маскираните…До него некво яко бейби-преводачка, е добре тия на къв език говорят бе, така и не разбрахме…

Негово кметско величество е разбрал, че ше питаме за жабите, некой се е раздрънкал, мамка му…

Тариката започва с оправдания, бил казал по веригата нагоре за жабите и чакал официално решение…Нема да мине тая, и кво докато чакаме, жабите може да решат да се разходят из района…И всъщност с кво се хранят тия зелени шамани…Били тревопасни, е добре, тревопасни, тревопасни, ами ако изплашат някое детенце…

Думата взима маскирания, преводачката има хубаво гласче, жабите били много надарени, ако сме имали нужда, да доведем болни хора при тях…Лекували психически…

Пишем възражение срещу присъствието на лагера на пришълците, завеждат ни го, дават ни копие и номерче…Успаха ни, с една дума…Тръгваме си и чак на изхода се сещаме за заровените деца-Буди…

Бате, тия за жабите не ти дадоха обяснение, ти за децата искаш…