Ах, вие всички хиляди светци и аскети, ако можех да снимам това младо и страстно лице и да ви го покажа…Да се засрамите и да видите как вие, със всичките ви мантри и пости, не бихте постигнали една хилядна от това, което направих аз с едно откъснато цвете и два-три комплимента…
Готова е, няма спор, бъркам в розовите ъ гащички, цялата тръпне…
Уви, страшна болка ме удря в гърба, целият двор засиява в противна светлина…Е, не, не е истина…Нашта си имала Ангел-хранител, обвит в искрящ облак, некъв подивял синеок фанатик, скандиращ със златен кръст в ръка…Махни се, сатана, прибери се в измеренията си, остави тази млада душа и разни е такива…
Мани другото,молитвите му успяват и целият ми камуфлаж и грим падат на земята…Момичето започва да пищи от ужас, еми да, аз съм си просто един събуден труп…Да, бейби, но успях да ти дам малко радост, нали…Е, нищо, може пак да опитаме някой ден…Ще трябва да се дегизирам по друг начин, обаче…
Тръгвам по улицата, гледам да се спотайвам и да избягвам погледи, за щастие до едни контейнери намирам купчина захвърлени дрехи, покривам се хубаво, така че ставам просто един мъкнещ се по просия клошар…
До една църква спирам и дигам ръце към небето, е добре, Велики Боже, победителю на Злото, това ли е твоя прекрасен свят, в който дори едно момиче не може да се наслади на най-съкровените си желания…
И сега кво ше стане с нея, еми кво, оня лудия ше я дебне като таен агент, ше я ограничи още повече…Ше ъ натресат след време некав смотаняк, който не би я ощастливил и една хилядна от това, което аз щях да и предложа…
Пак добре, ако не я вкарат в манастир…
Да, колега, много ли зле изглеждам…Честно казано, да, интересно как не са те подгонили с факли и ножове…
Камуфлаж, колега…
