В нас почти винаги говорят бесовете…Понякога сдържаме импулса за насилие, понякога не можем, а и не е нужно…Та това си е идеална релаксация…
Мисълта за пластична операция ме подлудява, в клиниката при възкресението промениха доста лицето ми, така че и родната ми майка трудно би ме познала…
Като си представя, че пак ще ме префасонират, подивявам…
И защо, да ме пита човек…Та нали съм вече друг и водя нов живот…Да, но явно лицето ми е свързано с представата за самоличност, сигурност и комфорт…
Да си бесен е нещо като да си пиян, хем си загубил контрол, хем сетивата ти са изострени и виждаш повече неща от нормалното…
Правихме до късно секс с китайката, после тя заспа…Аз пък се опитах да чета, но скоро се разтреперах от бяс…
Не знам как имах търпение да изгледам някакъв филм и две-три предавания…
Започна да се съмва, време, в което молитвите и заклинанията на религиозните ненормалници ни будят от болка…
Награбих отново китайката, тя ме наруга през сън, на мен малко ми трябва – изхвърлих я навън, не ми пука, ако ще и цялата китайска мафия да ми цъфне утре…
Излязох навън и подсъзнателно се насочих към най-пустото място в квартала…Седнах между дърветата и запалих цигара, я да видим коя ще е първата жертва…
Кретаща бабичка, с пазарска чанта, надменна дори и в старостта си…Познато излъчване, даскалица или ученка некаква…Сритвам я, тя пада на земята, през това време отарашвам чантата…
Междувременно звъни Камфор, мдаа, затова са началниците – да ти пречат да побеснееш…