Никога не взимаше детето със себе си, така и не я видях никога…

Естествено, първата ми мисъл беше да се свържа с дъщеря ми, тя е  кораво момиче, не е религиозна, нещо много рядко за жена…Щеше да приеме нещата, колкото и да са странни…Да, но ония психопати от Вътрешни разследвания само това чакат…

Вторият вариант, да намеря болницата, в която е детето, отпада поради същата причина…Ясно е, че клиниката е инфилтрирана от ония…

Имам само едно спасение и то е…Камфор, нещо ми подсказва, че зад лакираната външност на това френско копеле, се крие нещо човешко…

Няма време за губене…

Ало, шефе, личен проблем…Може ли да се видим…

Камфор ме чака този път сам, калугерките са в другата стая, играят на карти, покер или сварка, масата е затрупана с банкноти…

Не съм се излъгал, колкото и да владее лицето си, боса пребледнява…Напълно те разбирам, Шаел, съжалявам за случилото си, е в тоя стил неща…

Обяснявам му, че не знам доколко е стабилно финансовото състояние на дъщеря ми…Молбата ми е да бъде подпомогнато лечението на внучката ми, а парите да удържа от моята заплата…

Това е най-малкия проблем, Шаел, въпроса е КАК ТОЧНО ДА СТАНАТ НЕЩАТА…

Не съм се и съмнявал, че шефа ще откликне на грижите ми, стискам ръката му с най-искрени чувства…На вратата Камфор ме спира, не искаш ли да опиташ едно от момичетата…Разбира се, шефе, за мен е чест…

Избирам тази с най-малката купчина пари, винаги съм си падал по смотани мацки…

Никога не бях бъркал под дрехи на монахиня, усещането е уникално…

Господине, да пея ли църковни песни, докато го правим…

Няма нужда, котенце, и така си много сладка…