Не се знае кога ще избръмчи…

Въпреки камерите и хазартния кодекс, решавам да поканя моята хубавица-крупие на кафе…Естествено, смутена е и ме гледа накриво, аз обаче не се спирам толкова лесно, казвам и да остави под кошчето в тоалетната бележчица с номерченцето си…

След малко отивам до Вецето, няма бележка, няма радост за чичо…

Еми, добре, ще го преживеем някак си…Точно се чудя как да убия останалия ден и Камфор звъни, ето я дебютната ми мисия…Трафопост, полицаи, да действам светкавично по мое усмотрение…

Отивам с такси на посочения адрес…Две ченгета, бледи като тебешир, ме чакат в трафопоста…С тях е и електротехника, отговарящ за обекта…Не ми трябва много време да го тагна, типичен метал, а с тия нацистки татуировки профила е завършен – неофашистче, типично и то…

На пода лежат две убити момчета, 15-16 години максимум…Араби са, казва единият полицай…Почва да ми разяснява как децата ги били нападнали, как ги убили в самоотбрана…

Махам с ръка, няма смисъл, на кого ги разправяте тия…Точно се бях пооправил от шока с внучката ми и сега тия деца…

Има ли значение дали са били пласьорчета на трева, гейчета, заиграли се с ченгетата или просто таргет на расистка омраза…

В крайна сметка, две убити деца, още недокоснали се до живота и аз трябва да изкарам тия садисти от батака…

Паля цигара и излизам навън, да, ще ги покрия и те какво…Дали ще продължат с тия изродщини, не че не вярвам в разкаянието, но що се отнася до полицаи…Тия са имунизирани май…Особено противен ми е жичкаджията, струва ми се, че той е инициатора…

Ето го и решението, обръщам се към електромена…Можеш ли да инсценираш, че е станало късо и да обгорим телата…Нашият се пляска по челото, как не се бях сетил…

С ченгетата излизаме навън…Отвътре се чува глухо гърмене, влизаме пак и намираме телата почернели…Разпознаваеми, но поне нещата са прикрити донякъде…

Макар че при една аутопсия…

Но все пак нещата са покрити, макар и с тънък воал…

Излизаме и заключваме трафопоста, ченгетата са професионалисти и не са оставили отпечатъци…Виждам как радостно си поемат дъх, единият ми подава пари…Приемам ги, защото по този начин ще ги объркам относно себе си, кой съм, на кого служа и тн…

Е, сега най-после заприлича на демон…Бихте казали вие…

Нали, обаче на демон, който иска да се напие…