Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2015 18:33 - ОБИКНОВЕНИ ДЕМОНИ….ЧАСТ 22
Автор: skotadix Категория: Поезия   
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.06.2015 18:40


 Решавам да се представя за българин, живеещ в Италия…Искам да напиша история за рода си, толкова ми е мъчно за България, нали разбирате…

Ще ъ платя 20 хиляди евро, личи си че е затънала в дългове…Ами да, бижута за хиляди левове висят по нея като на закачалка…А семейството ъ е сигурно на спагети и китайска храна…

Седим във френски ресторант и довършваме втора бутилка вино, е нема журналистка, която да не пие…

Чуквам се леко по главата, а бях забравил…Вадя небрежно малко пакетче…

Не мога да ги приема, едвам има сили да каже нашта, при вида на марковите обици…Та това са поне хиляда лева…

Да речем, подарък за запознанство…И разни е такива глупости…

След не повече от 15 минути, ръката ми вече е между краката ъ, младото келнерче замалко не изпуска поредната бутилка вино…

Но ще трябва да отидем на хотел, мъжът ми ме чака на вечеря…Немаш проблеми бейби, ставам до тоалетната, моя човек ще ме чака до портала в един близък безистен…

Нашта вече се клати, виното я е ударило…Едва ли не я нося до хотелчето…

Пълна програма, обиграна кучка…Запазена…

Е да не е копала, биха казали любителите на фолк-хумора…Така си е, мда…

Поизморяваме се малко, удряме още една бутилка хотелско вино, качеството му никак не  е добро и това ни успива още повече…

Изведнъж нашта скача, чакат ме…За минути сме на улицата, моя човек чака със запалена цигара, да не би да се загубя…Ше му се карам после, пладнешки истории…

Не ми е трудно да я дръпна настрани, едвам се държи на краката си…Пред входа на портала най-после се усеща, че нещо не е  в ред…

С ритник я вкарвам вътре, там я чакат криминалните и започват да късат дрехите ъ, от време на време вкарват и по некое шамарче…Пазят я за играта…Тотални изроди…

————————

И тук, приятели, става нещо, от което едва не падам в шок…Тялото ъ започва да позеленява, да се гърчи и подува…След десетина секунди тя е вече гущер, с далечни остатъци от нещо женско във муцуната…Нахвърля се върху нападателите, разкъсва ги един по един…

Корави са криминалетата, не загубват самообладание, но с такъв звяр е трудно да се бориш…Не след дълго те са само няколко локви кръв и разкъсани крайници…Дали пък няма да нападне и мен…

Изведнъж стената се срутва, десетина фигури във официално облекло. ръкопляскат и разсипват шампанско…

Най-отпред Камфор, цъфнал до ушите…Честито, Шаел. вече си един от нас…Запознава ме с некакви шефчета, не са особено любезни…

Връчват ми пръстен, полегнала глава с червени искрящи очи…Твоят персонален комуникатор…

Камфор ме дръпва в ъгъла, две от близначките, облечени като момичета от Макдоналдс..Едната била бръсната между краката, другата не…

Да се научиш да ги различаваш, твои са…

Гущерката отново лека-полека се превръща в жена, лицето ъ обаче е разкривено, косата изпопадала, а по кожата ъ има сини и зелени петна…Казваме си наздраве, а нашта си ме хваща направо за топките…

Нема такава хиена…

——————-

Гостите се отдават на оргия, въобще не им пука от нищо на тия…Всеки е награбил някого, кой където свари…Трябва да свикваш с тия неща, Шаел…Е, няма да стане изведнъж…

Гушвам двете гърли и тръгвам към изхода, за малко да паднем в локвите кръв до изхода…

Виното още ме държи…




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: skotadix
Категория: Поезия
Прочетен: 651862
Постинги: 1708
Коментари: 269
Гласове: 1631
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930