Първо навън, защото отдавна не съм го правил…Започвам в казиното, набих хиляда лева в покер-машина…Три тестета, игра с жокери…Мойта мацка е уволнена, нищо има една друга…Работила е на кораб и ми дава акъл как да залагам, има резон разбира се, не е вчерашна…

Загубих всичко, но си направих купона, бейбито отказва, но от кумова срама…

Ще мина пак, нека да свърши мисията…

Решавам да тренирам левитацията…Нося се като Батман, над покриви, мансарди, едва ли не пипам косите на красиви момичета, пушещи на балконите…

Някакъв поет или учен може би, се е облегнал на колоната, подпираща еркера и е провесил безгрижно краката си…Скоро ще е поет или учен инвалид…Заставам зад него и го бутам с ритник…

—————————–

Сигурно си мислите, че умирам от радост да бъда садист и да върша жестокости…Напротив, искам да намеря възмездието…

Искам да се събудите, да застанете срещу злото…То е много по-слабо, отколкото мислите…

Но вие сте долу, затворени между прашасалите страни…Пред сериала, пред лъжовни книги и партньори, с които вече нямате никакъв шанс…

Не ви идва мисълта да се разбунтувате…Защо ли? Нито аз, нито Камфор можем да отговорим на въпроса…

А той винаги е на устните ни…