Обаче подозирам, че близначките са възкресени мъртъвци като мен…Понякога като спят, се опитвам да чуя сърцата им…Не ги усещам, освен това страшно се възбуждам и това пречи на експеримента…

Следобедно кафе с кифлички, прекрасно е да имаш две хубави жени, които никога не те питат къде ходиш…

Навън времето е чудесно, затова малко си развалям настроението, влизайки в кръчмето с моите таргети…Селф-мейд борци за подобрението на света…

Неизменните облаци дим и пънк, пуснат на макс…Стрейнглърс, Клеш, Килинг Джоук…Е такива парчета…

Би било подозрително да си зема скъпо пиене, затова поръчвам водка след водка, в тоалетната се оглеждам да видя как е камуфлажа…Перфектно, блед младеж, интелектуалец…Браво, колеги…

Влиза некъв, който требва да е една от звездите тук…Музиката спира, той отива зад бара и вади микрофон…Сега вече, на тишина, мога да огледам присъстващите…Повечето явно са студенти, има обаче и лумпенизирани бачкатори, дозрели до великите идеи…Или зарибени от анархо-апостолите…

И така, нашия зад бара започва задъхана реч…Бил в Солун, на антиглобалистична акция с “гръцките другари”…Правили еди-кво си, викали против еди-кого си..Веднага ми става неприятен тоя, говори мйеко, в което нямаше да има нищо лошо, ако не се изживяваше като Джизъс Крайст…

Няма как, ще трябва да го изтърпя…Започват люти наздравици, възгласи “Анти Нато” и анти не знам какво си…

Успешно се включва и моя милост…Не е трудно да се досетите, че се намествам между неколко гърли-революционерки…Те не отказват да бъдат черпени, еми да, нали сме едно парти…