се чупи,

във вир затъва

ловно куче…

Спасен, през

чиста вуда минал…

Начало ново

сред сърните…

——————–

Змия и тук,

сокол те вижда…

Доколко траен

е илача…

Примигва бухал,

разпознава…

Дали ще каже

на палача…

————

Покрив-звезда,

врата от папрат…

Върба те крие

от лъчите…

В легло от мъх,

прегърнал камък…

Начало ново

сред сърните…