Не след дълго той бе застанал прав до тялото си, но още имаше чувството, че част от него лежи убита…Опита се да види ръцете си, но те бяха станали прозрачни…

Значи съм вече дух, помисли си младежа…Опита се да се поразходи наоколо, но го мъчеше някаква слабост…Плачеше му се, бе загубил всичко, живота си, борбата…Ами майка му и сестра му, щяха да се побъркат от мъка и ридания…

Боже, какво направих…Погледна отново към тялото, безжизнено и загледано нагоре, към слънцето, което вече мъчеше планината с безумната си топлина…

Георги почувства, че някой го гледа…Обърна се и видя няколко тъмни фигури, не, това не са хора…

Разбра, че това са Пазителите, опита се да говори, но разбра, че тук това не е нужно…Четяха мислите му…

Новоприетите духове, нямат право да напускат зоната на трупа…Запомни, че още 40 дни си плътно до тялото, освен ако близките ти не изберат кремация…

Значи и тук структури, полиция и всякакви такива…Все пак част от него се зарадва, значи БОРБАТА  я имаше и тук, поне щеше да се занимава с нещо полезно…

Реши, че засега няма повече какво да обсъжда с Пазителите…

Седна на един камък и се загледа в затичаните планинари с куче, най-после бяха открили трупа…