със злоба закичвам косите си,
в сърцето си нося предателство,
в очите -на блондинка тъпотата.

Искам всеки да клеветя с усмивка,
да ти дам зрънце омраза лъчиста,
да живее в мен дъхава кобра,
да гоня с луд смях невинните.

Пролетен донос да се разлиства в мен,
отрова пухкава да ме гали всеки ден,
да посрещам изгрева с анонимка,
прокоба да е денят, от мене сътворен.

Да танцуват в очите ми слънчеви ченгета,
да звучи в Душата ми заклинание омайно,
да наситя сетивата си със параноя,
да забравя завинаги що е морал.

На колене пред агентите да лазя,
спокойно да гледам хората в краката.
Ако искаш да си ми слуга –
просто бъди с мен винаги искрен!