Не минава и седмица и ме викат при кварталния, двама агенти седят и пушат, гледат ме втренчено, сигурно би било страшно, ако не бях подготвен и най-вече, ако ми пукаше…

Къде бяхте, на 20-ти, между 21 и 23 вечерта, изпявам алибито, потвърждава го и жена ми, на която звънят веднага след показанията ми…

Защо стигнахте до саморазправа…Тук вече не издържам и им казвам, че аз не съм се саморазправял, но се възхищавам на всеки, който би го направил…Защото те, именно те, полицията и тайните служби, блокират разследванията на битовата престъпност…Че закрилят нарко-мафията и се облагодетелстват…

По израженията им личи, че ги сърбят ръцете да ме “посъветват”…Пожелавам им да станат и те жертва на битовата престъпност и си тръгвам, преди дори още да са ми позволили…Никой не ме спира…

——————

Ето ни след не повече от час в кварталното кръчме, никой не се е поддал…Повод да ударим по едно-две…Нека да мине още малко време и продължаваме…