Нели, метресата, която ми сервира Леаш, прекара уикенда у нас…Предложих ъ да остане при мен, не можах да разбера реакцията ъ след предложението…Самотник като мен лесно си пада, особено по хубави момичета, реших все пак да не бързам с признанията…Ами ако е проститутка, която шефчето ми е наел, за да ме весели…Сам се чудя на предположенията си…
Но всъщност няма нищо за чудене, човече, насадил си се в “прекрасна” среда, с типове-убийци, невидими затвори и бивши ченгета…На този фон една проститутка или ескорт-гърл е намясто, като ябълка или круша в натюрморт…
Мислейки си е такива неща, едва не се сблъсквам с Иванов, носи кафе и сандвич, днес е коренно различен, явно, когато Леаш ни запозна…Хм, еми просто е бил махмурлия, да не забравяме, че е ченге…И че няма бивши ченгета…
—————————–
Иванов разгъва масичка, слага на нея кафето си и вади от раницата си лаптоп…Високо над нас се носи клетката, приседнали червеникави фигури ни махат, явно са донякъде дружелюбни…
Не им вярвай много, много, докато се усетиш, ще те вкарат в некой филм, процежда през зъби Иванов…После пуска камерата, пред очите ни изплува стая със стени-металик…Затворниците стават от пода, протягат се и се втренчват в нас, не всички, но все пак веднага усещам интереса им…
Иванов не се церемони с обясненията…Имате нов надзирател, стажант, не се опитвайте да го пързаляте, че после ще си имате работа с мен…
Чак сега започвам да оценявам колко железно е ченгето, Леаш не случайно го е избрал…Някой ми звъни по джиесема, Нели…
Ще почака малко…