Тялото на Георги лежи в ковчега, до него е застанал духа му…Младежът учудващо бързо се справя с новите условия, поне в сравнение с мен навремето, застанал е гордо до трупа и се е втренчил в убиеца си…Както и си мислех, няма и грам омраза в погледа му…Разбира се, терминът “поглед” тук е условен…Усещам обаче мисловните му вълни…

Да, Георги вече е наясно, че до голяма степен сам е подписал смъртната си присъда…Извисените и напреднали умствено хора, ако не успеят да скрият прозренията си, рано или късно стават мишена…Нищо, приятелю, аз твоя убиец, ще направя всичко възможно да те измъкна оттук…Така, както излязох аз, заклевам се, доколкото един демон може да се закълне в нещо…

Между мен и Георги стоят Пазители, това са духове, вербувани от нас, които пречат на саморазправите и други неприятни прояви по време на погребение…Защото макар и безвредни в материален смисъл, душите на умрелите могат да изиграят всякакви неприятни номерца на присъстващите на ритуала…

Ето и нещо, което определено ме изненадва, иззад кордона виждам духа на Лили, треперещ от злоба…Събрала е цяла агитка от духове на момичета, които не разпознавам, явно е успяла да сформира някакво феминистко дружество и сега искат да си го изкарат на мен…Да, разбира се, виновен съм и то доста…Дори повече, отколкото с Георги…

Но сигурно вече забелязвате, че разкаянието ми е чуждо, посветил съм се на една единствена цел, да си живея добре “живота”…Да го наречем така…

Защото макар и зомби, кукла-убиец на конци, се чувствам прекрасно, вервайте ми…

Ани не спира да лее сълзи, подавам ъ пакетче кърпички…Някои ни маха с цветя, анархистката група е вече на линия…

Дошла да почете убития предателски брат по оръжие…